Обичам тази тъжна нежност,
която някога вали
от покрива на тъмна бездна
и люби двете ми очи,
когато се зарея в тъмното
на собствения си измислен ад.
Ще капне, тресне и ще гръмне,
ала за мен ще бъде благодат.
Защото ще съм се прежалила
и този гладък хоризонт
ще мога да го изтъркалям
до нечий пуст и хладен дом,
за да разхвърлям там билюрчета -
безбройни цветни стъкълца,
въздушни огнени мехурчета...
да го напълня със душа...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
