Съзерцание
Обичам тази тъжна нежност,
която някога вали
от покрива на тъмна бездна
и люби двете ми очи,
когато се зарея в тъмното
на собствения си измислен ад.
Ще капне, тресне и ще гръмне,
ала за мен ще бъде благодат.
Защото ще съм се прежалила
и този гладък хоризонт
ще мога да го изтъркалям
до нечий пуст и хладен дом,
за да разхвърлям там билюрчета -
безбройни цветни стъкълца,
въздушни огнени мехурчета...
да го напълня със душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
