18 ene 2012, 23:07  

Съзерцание 

  Poesía
5.0 / 1
700 0 4

Обичам тази тъжна нежност,

която някога вали

от покрива на тъмна бездна

и люби двете ми очи,

 

когато се зарея в тъмното

на собствения си измислен ад.

Ще капне, тресне и ще гръмне,

ала за мен ще бъде благодат.

 

Защото ще съм се прежалила

и този гладък хоризонт

ще мога да го изтъркалям

до нечий пуст и хладен дом,

 

за да разхвърлям там билюрчета -

безбройни цветни стъкълца,

въздушни огнени мехурчета...

да го напълня със душа...

 

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми да чета такива неща, Миглена, поздрав!
  • Прекрасно и вдъхновено!
    Поздрав!
  • Лириката притежава особени качества: искреност, спонтанност, болезнено изострена чувствителност, интровертна взряност в огледалото на душата... В този стих има от всичко! Поздрав по случая.
    /Може би трябва да се помисли дали "тежка" е най-подходящото определение на бездната/
  • Ти би вдъхнала живот и на камъка, Мег...
Propuestas

Más obras »