Табу

10 июл. 2006 г., 01:07 2014-03-17T14:53:56+02:00

Поэзия

615 0 3

Те, времената, менят се.
Mеним се и ние със тях.
Един остарява –
друг ражда се
с мечтата,
на детския смях.
Човекът, се ражда, умира.
Човекът, е крехко стъбло,
пречупващо в призма всемира –
подобен, дори на кълбо.
Изтекли са цели епохи,
през времето – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Табу

Искате да прочетете повече?

Предложения