kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jul 10, 2006, 1:07 AM  

Табу 

  Poetry
617 0 3
Те, времената, менят се.
Mеним се и ние със тях.
Един остарява –
друг ражда се
с мечтата,
на детския смях.
Човекът, се ражда, умира.
Човекът, е крехко стъбло,
пречупващо в призма всемира –
подобен, дори на кълбо.
Изтекли са цели епохи,
през времето – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Random works
: ??:??