Дано съдбата бъде благосклонна
и след години да ми позволи
да ти разкрия ролята лъжовна,
която бъдещето ни разби.
Не мога да живея с тази тайна
и да я нося вечно до смъртта,
да ме преследва вещица незнайна
и да възкръсва чак до старостта.
Дано отново някога те срещна,
за да ти кажа с клюмнала глава,
че моята душа пред теб е грешна
и цял живот се къпе във вина.
Когато хвърлих пръстена годежен
не знаех, че очаквам дъщеря
и че светът коварен и наежен
понякога препъва любовта.
За нищо нямам право да те моля,
ала едно ще кажа на света:
,,Човекът носи тежката неволя,
но никога не губи любовта!"
© Наташа Басарова Все права защищены