27 авг. 2008 г., 18:17

Тайна

998 0 20
 

Дано съдбата бъде благосклонна

и след години да ми позволи

да ти разкрия ролята лъжовна,

която бъдещето ни разби.

 

Не мога да живея с тази тайна

и да я нося вечно до смъртта,

да ме преследва вещица незнайна

и да възкръсва чак до старостта.

 

Дано отново някога те срещна,

за да ти кажа с клюмнала глава,

че моята душа пред теб е грешна

и цял живот се къпе във вина.

 

Когато хвърлих пръстена годежен

не знаех, че очаквам дъщеря

и че светът коварен и наежен

понякога препъва любовта.

 

За нищо нямам право да те моля,

ала едно ще кажа на света:

,,Човекът носи тежката неволя,

но никога не губи любовта!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...