Aug 27, 2008, 6:17 PM

Тайна

  Poetry » Love
996 0 20
 

Дано съдбата бъде благосклонна

и след години да ми позволи

да ти разкрия ролята лъжовна,

която бъдещето ни разби.

 

Не мога да живея с тази тайна

и да я нося вечно до смъртта,

да ме преследва вещица незнайна

и да възкръсва чак до старостта.

 

Дано отново някога те срещна,

за да ти кажа с клюмнала глава,

че моята душа пред теб е грешна

и цял живот се къпе във вина.

 

Когато хвърлих пръстена годежен

не знаех, че очаквам дъщеря

и че светът коварен и наежен

понякога препъва любовта.

 

За нищо нямам право да те моля,

ала едно ще кажа на света:

,,Човекът носи тежката неволя,

но никога не губи любовта!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...