12 июл. 2013 г., 23:14

Тайната на вечното щастие

679 0 1

                         Тайната на вечното щастие

 

                      Аз търсих щастието да намеря

                         и скитах се през гори опасани с лиани,

                    но избяга то от мене през тучните поляни.

                      Проследих го аз нагоре по бързите потоци,

                    катерих се по стръмните скали и водоскоци

                       и достигнах до гнездата на крещящите орли.

                    Прекосих набързо далечни морета и земи,

                       но щастието все бягаше от моите очи.

 

                  Накрая останал без сили и напълно изтощен,

                    аз седнах да почина на самотний бряг сломен.

                  Просяк тук се появи и поиска ми храна, аз му дадох хляб,

                     друг протегна ми ръка и аз бръкнах в моята торба

                  Нещастник тъгата си с мене сподели,

                      изморен пътник на моята покривка легна да лежи

                   Утеха на всекиго давах без да се замислям аз

                     и неочаквано "О, щастие блажено"

                                   до мен усетих в този час,

                     "Ще бъда вечно твое" то тихичко

                                   прошепна ми в захлас.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Бежански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...