Тайната на вечното щастие

                      Аз търсих щастието да намеря

                         и скитах се през гори опасани с лиани,

                    но избяга то от мене през тучните поляни.

                      Проследих го аз нагоре по бързите потоци,

                    катерих се по стръмните скали и водоскоци

                       и достигнах до гнездата на крещящите орли.

                    Прекосих набързо далечни морета и земи,

                       но щастието все бягаше от моите очи.

                  Накрая останал без сили и напълно изтощен,

                    аз седнах да почина на самотний бряг сломен.

                  Просяк тук се появи и поиска ми храна, аз му дадох хляб,

                     друг протегна ми ръка и аз бръкнах в моята торба

                  Нещастник тъгата си с мене сподели,

                      изморен пътник на моята покривка легна да лежи

                   Утеха на всекиго давах без да се замислям аз

                     и неочаквано "О, щастие блажено"

                                   до мен усетих в този час,

                     "Ще бъда вечно твое" то тихичко

                                   прошепна ми в захлас.