Jul 12, 2013, 11:14 PM

Тайната на вечното щастие 

  Poetry » Phylosophy
564 0 1
Тайната на вечното щастие
Аз търсих щастието да намеря
и скитах се през гори опасани с лиани,
но избяга то от мене през тучните поляни.
Проследих го аз нагоре по бързите потоци,
катерих се по стръмните скали и водоскоци
и достигнах до гнездата на крещящите орли.
Прекосих набързо далечни морета и земи,
но щастието все бягаше от моите очи.
Накрая останал без сили и напълно изтощен,
аз седнах да почина на самотний бряг сломен.
Просяк тук се появи и поиска ми храна, аз му дадох хляб, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Бежански All rights reserved.

Random works
: ??:??