21 нояб. 2015 г., 00:29

Тайтъл

635 0 0

Половин след един е и на мен ми е странно.
В леглото си легнах, затворих очи.
Да поспя се опитах. После нещо прихвана ме. 
Сега пиша това, що само се реди. 

Тези музи не питат, знам го отдавна. 
Не съм писала с месеци, после триста за ден. 
И що да направя, че таз своенравност
вкоренена дълбоко е в стиха ми и в мен?

За живота си пиша, той далеч е от хвалене. 
Млада съм, а се чувствам все едно изгорях. 
А във време отминало, бях силно запалена. 
И бурна, и жизнена, и щастлива си бях. 


И до крайност от болка достигнах и върнах се.
дните счупен рекордер са, повтарят се пак
Във отпадък душевен безусетно превърнах се. 
Но знаеш ли кво? Така е АЙЛЯК

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съндей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...