Половин след един е и на мен ми е странно.
В леглото си легнах, затворих очи.
Да поспя се опитах. После нещо прихвана ме. 
Сега пиша това, що само се реди. 

Тези музи не питат, знам го отдавна. 
Не съм писала с месеци, после триста за ден. 
И що да направя, че таз своенравност
вкоренена дълбоко е в стиха ми и в мен?

За живота си пиша, той далеч е от хвалене. 
Млада съм, а се чувствам все едно изгорях. 
А във време отминало, бях силно запалена. 
И бурна, и жизнена, и щастлива си бях. 

И до крайност от болка достигнах и върнах се.
дните счупен рекордер са, повтарят се пак
Във отпадък душевен безусетно превърнах се. 
Но знаеш ли кво? Така е АЙЛЯК