Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст,
в цигулката ангелът плаче...
Нима си създаден от същата пръст,
с там някой – на смърт равнозначен?
И колко ли болки, маестро таиш?
И колко умора коварна...
Животът – изписан в небето афиш,
ти пламък – душата ми парнал... ...