Patrizzia (Надежда Ангелова)
2310 18282
27 янв. 2025 г., 19:38

Така, че спестете си ада и рая 

  Поэзия » Философская
100 2 7

Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.

Издигах ли къща, все нямаше стряха
и бе от основите крива.
В градината тръни на воля растяха,
венеца от тях ми отива.

Чешма ли съзиждах за жаждата чужда,
водата пелин бе. Горчеше.
Но пиех, не се и оплаквах без нужда.
Е, само в стиха безутешен.

Умряха по пътя ми няколко коня,
(галопът безспир умори ги),
но още мечтата си синята гоня
и вярвам в дебелите книги.

Кажете го! Хайде! Дори изкрещете.
Животът ми в друмища мина...
Дори и насън, но засаждам си цвете
и имам си дом и камина.

Пред нея ме чака любов и го зная,
ината, съдбовна и късна...
Така, че спестете си ада и рая,
че приживе аз ще възкръсна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??