Така добра и мила… ясна -
душа омайна и лирична:
винаги мъничко опасна,
виталност тиха, романтична,
поднасяща тъга копнежна
с поривите на лъчите,
носеща милувка безметежна,
щом погледът ми спре в очите
и чувствам пътя набелязан
от чувството ни непорочно,
когато чистата съблазън
предизвиква любовта нарочно,
а тя наднича в окото
и ставаме така чевръсти,
че двама, вече в леглото,
преплитаме копнежни пръсти.
© Валери Рибаров Все права защищены