Така добра и мила… ясна -
душа омайна и лирична:
винаги мъничко опасна,
виталност тиха, романтична,
поднасяща тъга копнежна
с поривите на лъчите,
носеща милувка безметежна,
щом погледът ми спре в очите
и чувствам пътя набелязан
от чувството ни непорочно,
когато чистата съблазън
предизвиква любовта нарочно,
а тя наднича в окото
и ставаме така чевръсти,
че двама, вече в леглото,
преплитаме копнежни пръсти.
© Валери Рибаров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
