Така добра и мила… ясна -
душа омайна и лирична:
винаги мъничко опасна,
виталност тиха, романтична,
поднасяща тъга копнежна
с поривите на лъчите,
носеща милувка безметежна,
щом погледът ми спре в очите
и чувствам пътя набелязан
от чувството ни непорочно,
когато чистата съблазън
предизвиква любовта нарочно,
а тя наднича в окото
и ставаме така чевръсти,
че двама, вече в леглото,
преплитаме копнежни пръсти.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
