29 дек. 2022 г., 20:38

Така е трябвало

708 13 5

Каквото беше - беше. "Жив съм" -

сега е само непонятен звук за мен.

Животът пълнокръвен е излишък -

един неразгадан докрай рефрен.

 

Така че нека някой да се бори.

За светла мисия да бъде отреден.

Самият Бог дори да му говори,

божественото не касае вече мен.

 

Ако за нещо някога съм бил потребен,

така е трябвало в онези бивши дни.

За всичко има срок - определение,

но после следват нови съдбини.

 

Остава вечно Божието тайнство

от лоното Му - храм недостижим.

А всяка вяра е възвишено пиянство.

Без него ще се саморазрушим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, скъпи Приятелю...
  • Докато човек е жив, всичко има смисъл! Нека не губим вярата си! Много тъжен, философски стих! Както винаги - изключителен!
  • Високата топка на твоята философия е недостижима в поезията. Удоволствие е да се чете твоето творчество!
  • Както и да мислим или каквото и да правим, животът ни учи да се борим. Понякога се случва да униваме, но всеки един от нас има своята вяра и надежда с които осмисля дните си. Стихът навява разочорование, но има и възвишено пиянство, което ще засити и успокои душата! Бъди вдъхновен, Младен!
  • Усетих някакъв вододел, отказ от желание животът да продължи и това прекрасно стихотворение ме уплаши до степен да се запитам трябва ли и какъв да бъде коментара, който ще напиша. Дано това, което изживяваш е нещо временно или моите възприятия и сетивност да са объркали посоката! И запомни:"божественото" винаги ще те "касае", защото перото, с което пишеш, ти е дадено свисше, Младене!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...