29 дек. 2022 г., 20:38

Така е трябвало

710 13 5

Каквото беше - беше. "Жив съм" -

сега е само непонятен звук за мен.

Животът пълнокръвен е излишък -

един неразгадан докрай рефрен.

 

Така че нека някой да се бори.

За светла мисия да бъде отреден.

Самият Бог дори да му говори,

божественото не касае вече мен.

 

Ако за нещо някога съм бил потребен,

така е трябвало в онези бивши дни.

За всичко има срок - определение,

но после следват нови съдбини.

 

Остава вечно Божието тайнство

от лоното Му - храм недостижим.

А всяка вяра е възвишено пиянство.

Без него ще се саморазрушим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, скъпи Приятелю...
  • Докато човек е жив, всичко има смисъл! Нека не губим вярата си! Много тъжен, философски стих! Както винаги - изключителен!
  • Високата топка на твоята философия е недостижима в поезията. Удоволствие е да се чете твоето творчество!
  • Както и да мислим или каквото и да правим, животът ни учи да се борим. Понякога се случва да униваме, но всеки един от нас има своята вяра и надежда с които осмисля дните си. Стихът навява разочорование, но има и възвишено пиянство, което ще засити и успокои душата! Бъди вдъхновен, Младен!
  • Усетих някакъв вододел, отказ от желание животът да продължи и това прекрасно стихотворение ме уплаши до степен да се запитам трябва ли и какъв да бъде коментара, който ще напиша. Дано това, което изживяваш е нещо временно или моите възприятия и сетивност да са объркали посоката! И запомни:"божественото" винаги ще те "касае", защото перото, с което пишеш, ти е дадено свисше, Младене!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...