29.12.2022 г., 20:38 ч.

Така е трябвало 

  Поезия
517 13 6

Каквото беше - беше. "Жив съм" -

сега е само непонятен звук за мен.

Животът пълнокръвен е излишък -

един неразгадан докрай рефрен.

 

Така че нека някой да се бори.

За светла мисия да бъде отреден.

Самият Бог дори да му говори,

божественото не касае вече мен.

 

Ако за нещо някога съм бил потребен,

така е трябвало в онези бивши дни.

За всичко има срок - определение,

но после следват нови съдбини.

 

Остава вечно Божието тайнство

от лоното Му - храм недостижим.

А всяка вяра е възвишено пиянство.

Без него ще се саморазрушим!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, скъпи Приятелю...
  • Докато човек е жив, всичко има смисъл! Нека не губим вярата си! Много тъжен, философски стих! Както винаги - изключителен!
  • Високата топка на твоята философия е недостижима в поезията. Удоволствие е да се чете твоето творчество!
  • Прав си! "Каквото беше - беше". Всеки иска по нещо да загърби. Но си намерил смисъла, усетих го във финалните думи: "всяка вяра е възвишено пиянство. Без него ще се саморазрушим!" Вярвай, Младене, има цветове в палитрата между черно и бяло.🥰
  • Както и да мислим или каквото и да правим, животът ни учи да се борим. Понякога се случва да униваме, но всеки един от нас има своята вяра и надежда с които осмисля дните си. Стихът навява разочорование, но има и възвишено пиянство, което ще засити и успокои душата! Бъди вдъхновен, Младен!
  • Усетих някакъв вододел, отказ от желание животът да продължи и това прекрасно стихотворение ме уплаши до степен да се запитам трябва ли и какъв да бъде коментара, който ще напиша. Дано това, което изживяваш е нещо временно или моите възприятия и сетивност да са объркали посоката! И запомни:"божественото" винаги ще те "касае", защото перото, с което пишеш, ти е дадено свисше, Младене!
Предложения
: ??:??