Каквото беше - беше. "Жив съм" -
сега е само непонятен звук за мен.
Животът пълнокръвен е излишък -
един неразгадан докрай рефрен.
Така че нека някой да се бори.
За светла мисия да бъде отреден.
Самият Бог дори да му говори,
божественото не касае вече мен.
Ако за нещо някога съм бил потребен,
така е трябвало в онези бивши дни.
За всичко има срок - определение,
но после следват нови съдбини.
Остава вечно Божието тайнство
от лоното Му - храм недостижим.
А всяка вяра е възвишено пиянство.
Без него ще се саморазрушим!
© Младен Мисана Всички права запазени