29.12.2022 г., 20:38

Така е трябвало

706 13 5

Каквото беше - беше. "Жив съм" -

сега е само непонятен звук за мен.

Животът пълнокръвен е излишък -

един неразгадан докрай рефрен.

 

Така че нека някой да се бори.

За светла мисия да бъде отреден.

Самият Бог дори да му говори,

божественото не касае вече мен.

 

Ако за нещо някога съм бил потребен,

така е трябвало в онези бивши дни.

За всичко има срок - определение,

но после следват нови съдбини.

 

Остава вечно Божието тайнство

от лоното Му - храм недостижим.

А всяка вяра е възвишено пиянство.

Без него ще се саморазрушим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, скъпи Приятелю...
  • Докато човек е жив, всичко има смисъл! Нека не губим вярата си! Много тъжен, философски стих! Както винаги - изключителен!
  • Високата топка на твоята философия е недостижима в поезията. Удоволствие е да се чете твоето творчество!
  • Както и да мислим или каквото и да правим, животът ни учи да се борим. Понякога се случва да униваме, но всеки един от нас има своята вяра и надежда с които осмисля дните си. Стихът навява разочорование, но има и възвишено пиянство, което ще засити и успокои душата! Бъди вдъхновен, Младен!
  • Усетих някакъв вододел, отказ от желание животът да продължи и това прекрасно стихотворение ме уплаши до степен да се запитам трябва ли и какъв да бъде коментара, който ще напиша. Дано това, което изживяваш е нещо временно или моите възприятия и сетивност да са объркали посоката! И запомни:"божественото" винаги ще те "касае", защото перото, с което пишеш, ти е дадено свисше, Младене!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...