Dec 29, 2022, 8:38 PM

Така е трябвало

  Poetry
705 13 5

Каквото беше - беше. "Жив съм" -

сега е само непонятен звук за мен.

Животът пълнокръвен е излишък -

един неразгадан докрай рефрен.

 

Така че нека някой да се бори.

За светла мисия да бъде отреден.

Самият Бог дори да му говори,

божественото не касае вече мен.

 

Ако за нещо някога съм бил потребен,

така е трябвало в онези бивши дни.

За всичко има срок - определение,

но после следват нови съдбини.

 

Остава вечно Божието тайнство

от лоното Му - храм недостижим.

А всяка вяра е възвишено пиянство.

Без него ще се саморазрушим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, скъпи Приятелю...
  • Докато човек е жив, всичко има смисъл! Нека не губим вярата си! Много тъжен, философски стих! Както винаги - изключителен!
  • Високата топка на твоята философия е недостижима в поезията. Удоволствие е да се чете твоето творчество!
  • Както и да мислим или каквото и да правим, животът ни учи да се борим. Понякога се случва да униваме, но всеки един от нас има своята вяра и надежда с които осмисля дните си. Стихът навява разочорование, но има и възвишено пиянство, което ще засити и успокои душата! Бъди вдъхновен, Младен!
  • Усетих някакъв вододел, отказ от желание животът да продължи и това прекрасно стихотворение ме уплаши до степен да се запитам трябва ли и какъв да бъде коментара, който ще напиша. Дано това, което изживяваш е нещо временно или моите възприятия и сетивност да са объркали посоката! И запомни:"божественото" винаги ще те "касае", защото перото, с което пишеш, ти е дадено свисше, Младене!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...