Така и не казах

Не превръщай живота ни в битка,
не винаги ще ти хареса резултата.
Да ти припомня, че понякога е жалко
от сълзите ми да черпиш сила.

Аз всъщност мога много да говоря,
но думите се блъскат във стени.
Не те ли оглушава тишината
когато караш ме отново да боли.

Не си мисли, че лесно ще пречупиш
душата ми със думи ледени.
Да, може би, все още чакам чудо,
но…не усещаш ли, че бавно ме губиш.

14.ІІ.2020 г.