Не превръщай живота ни в битка,
не винаги ще ти хареса резултата.
Да ти припомня, че понякога е жалко
от сълзите ми да черпиш сила.
Аз всъщност мога много да говоря,
но думите се блъскат във стени.
Не те ли оглушава тишината
когато караш ме отново да боли.
Не си мисли, че лесно ще пречупиш
душата ми със думи ледени.
Да, може би, все още чакам чудо,
но…не усещаш ли, че бавно ме губиш.
14.ІІ.2020 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
