25 мая 2021 г., 13:05

Така и не казах 

  Поэзия
1222 12 22

Така и не казах: “Прости ми”.

Сърцето ми в мен се е свило.

Тя, моята болка, е стигма

и хвърлени два карамфила.

 

Но ето, прегърна земята -

по мрамора сълзи нападали.

Един съжалява душата ти,

а друг вярва още

във ангели.

А ти вероятно ме виждаш -

неканена идвам на среща.

И мисля си, уж бяхме ближни,

а само посмъртно се сещам.

Сега да те стигна е рано,

а тук е нестихваща зима.

Земята под теб е на рани,

и моля те татко,

прости ми.

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??