Така и не казах
Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята -
по мрамора сълзи нападали.
Един съжалява душата ти,
а друг вярва още
във ангели.
А ти вероятно ме виждаш -
неканена идвам на среща.
И мисля си, уж бяхме ближни,
а само посмъртно се сещам.
Сега да те стигна е рано,
а тук е нестихваща зима.
Земята под теб е на рани,
и моля те татко,
прости ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
