Така и не казах
Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята -
по мрамора сълзи нападали.
Един съжалява душата ти,
а друг вярва още
във ангели.
А ти вероятно ме виждаш -
неканена идвам на среща.
И мисля си, уж бяхме ближни,
а само посмъртно се сещам.
Сега да те стигна е рано,
а тук е нестихваща зима.
Земята под теб е на рани,
и моля те татко,
прости ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
