14 апр. 2008 г., 18:56

Така научиха ме да убивам

1.1K 2 4

Плачи, крещи, с обидни думи назови ме!
Ограбих те, избягах

и след себе си заключих...
Мълчи, скърби, от ума си заличи ме!
Прости ми, но да те обичам,

така и не научих...

Кълни, проклинай,

със кама дълбоко пронижи ме,
но да знаеш, че сърце

отдавна вече нямам!
Да продължа да мразя - откажи ме!
Подай ръка и спри ме да пропадам...

И за сърцето си не питай, то не бие -
така научиха ме да убивам!
Кажи и на душата си -

от мене да се крие -
до дъно, бавно, безмилостно ще я изпивам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...