Плачи, крещи, с обидни думи назови ме!
Ограбих те, избягахи след себе си заключих...
Мълчи, скърби, от ума си заличи ме!
Прости ми, но да те обичам,така и не научих...
Кълни, проклинай,със кама дълбоко пронижи ме,
но да знаеш, че сърцеотдавна вече нямам!
Да продължа да мразя - откажи ме!
Подай ръка и спри ме да пропадам...
И за сърцето си не питай, то не бие -
така научиха ме да убивам!
Кажи и на душата си -от мене да се крие -
до дъно, бавно, безмилостно ще я изпивам!
© Десислава Танева Все права защищены