14.04.2008 г., 18:56

Така научиха ме да убивам

1.1K 2 4

Плачи, крещи, с обидни думи назови ме!
Ограбих те, избягах

и след себе си заключих...
Мълчи, скърби, от ума си заличи ме!
Прости ми, но да те обичам,

така и не научих...

Кълни, проклинай,

със кама дълбоко пронижи ме,
но да знаеш, че сърце

отдавна вече нямам!
Да продължа да мразя - откажи ме!
Подай ръка и спри ме да пропадам...

И за сърцето си не питай, то не бие -
така научиха ме да убивам!
Кажи и на душата си -

от мене да се крие -
до дъно, бавно, безмилостно ще я изпивам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...