17 сент. 2021 г., 09:56

Така обичам...

1.1K 1 0

Така обичам...

Как обичам тишината!

В нея се преражда моята душа!

Като залъче подхвърлено на сиромаха,

така се радва при срещата ни тя.

Далеч от всичко пошло,

останала сама,

без нищо чуждо,

без капка суета –

само аз и тя!

Така обичам тишината!

Вперил поглед в себе си...

Навътре!

Разголена посреща ме на прага –

тиха, няма

с кристалночиста красота.

Без никакви въпроси!

Само доброта.

Така обичам тишината 

и срещата с моята душа. 

 

 

Иван Стоянов 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...