Така обичам...

Как обичам тишината!

В нея се преражда моята душа!

Като залъче подхвърлено на сиромаха,

така се радва при срещата ни тя.

Далеч от всичко пошло,

останала сама,

без нищо чуждо,

без капка суета –

само аз и тя!

Така обичам тишината!

Вперил поглед в себе си...

Навътре!

Разголена посреща ме на прага –

тиха, няма

с кристалночиста красота.

Без никакви въпроси!

Само доброта.

Така обичам тишината 

и срещата с моята душа. 

Иван Стоянов