Ivan_stoianov_bg (Иван Стоянов)
2 15

Sep 17, 2021, 9:56 AM

Така обичам...

Poetry » Free verse

1.1K 1 0

Така обичам...

Как обичам тишината!

В нея се преражда моята душа!

Като залъче подхвърлено на сиромаха,

така се радва при срещата ни тя.

Далеч от всичко пошло,

останала сама,

без нищо чуждо,

без капка суета –

само аз и тя!

Така обичам тишината!

Вперил поглед в себе си...

Навътре!

Разголена посреща ме на прага –

тиха, няма

с кристалночиста красота.

Без никакви въпроси!

Само доброта.

Така обичам тишината

и срещата с моята душа.

Иван Стоянов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0