Ivan_stoianov_bg (Иван Стоянов)
2 15

Sep 17, 2021, 9:56 AM

Така обичам...

Poetry » Free verse

1.2K 1 0

Така обичам...

Как обичам тишината!

В нея се преражда моята душа!

Като залъче подхвърлено на сиромаха,

така се радва при срещата ни тя.

Далеч от всичко пошло,

останала сама,

без нищо чуждо,

без капка суета –

само аз и тя!

Така обичам тишината!

Вперил поглед в себе си...

Навътре!

Разголена посреща ме на прага –

тиха, няма

с кристалночиста красота.

Без никакви въпроси!

Само доброта.

Така обичам тишината

и срещата с моята душа.

Иван Стоянов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0