17.09.2021 г., 9:56

Така обичам...

1.1K 1 0

Така обичам...

Как обичам тишината!

В нея се преражда моята душа!

Като залъче подхвърлено на сиромаха,

така се радва при срещата ни тя.

Далеч от всичко пошло,

останала сама,

без нищо чуждо,

без капка суета –

само аз и тя!

Така обичам тишината!

Вперил поглед в себе си...

Навътре!

Разголена посреща ме на прага –

тиха, няма

с кристалночиста красота.

Без никакви въпроси!

Само доброта.

Така обичам тишината 

и срещата с моята душа. 

 

 

Иван Стоянов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...