Ако беше тук сега, ако можеше само да видиш как за тебе плача,

ако можеше да докоснеш моята душа, отдавна щях да те имам.

Проблема е в това, че сме така различни,

а така обични към всичко и към нас, а от нея боли, много ни боли,

защото невъзможно е да сме завинаги както преди.

А споменът за теб изгаря и така боли, защото липсваше ми ти,

беше толкова близо до мен, а така далеч заради нея,

а сега я няма, но продължава да боли, защото не се върна ти.

Караш ме да страдам, знаеш го, но страниш от мен, страхуваш се,

познавам те и знам, че и тебе те боли, но защо ми го причиняваш, кажи?!

Искаш да си с мен, но истината е различна,

обичам те, но ми е забранено.

Защо искаш да се бориш за това, не те разбирам, защо още искаш

любовта ми, дори и да знаеш, че не можеш да я имаш.

Какво намираш в мен, не знам, но знам, че те обичам и въпреки всичко,

от това не ме е срам.

Не знам, защо ме измъчваш така, но знам, че съм в главата ти дори сега,

в мислите ти, така както тя не успя, но не се гордея с това,

защото нашата любов е просто една фантазия, носеща разочарование.