Ако беше тук сега, ако можеше само да видиш как за тебе плача,
ако можеше да докоснеш моята душа, отдавна щях да те имам.
Проблема е в това, че сме така различни,
а така обични към всичко и към нас, а от нея боли, много ни боли,
защото невъзможно е да сме завинаги както преди.
А споменът за теб изгаря и така боли, защото липсваше ми ти,
беше толкова близо до мен, а така далеч заради нея,
а сега я няма, но продължава да боли, защото не се върна ти.
Караш ме да страдам, знаеш го, но страниш от мен, страхуваш се,
познавам те и знам, че и тебе те боли, но защо ми го причиняваш, кажи?!
Искаш да си с мен, но истината е различна,
обичам те, но ми е забранено.
Защо искаш да се бориш за това, не те разбирам, защо още искаш
любовта ми, дори и да знаеш, че не можеш да я имаш.
Какво намираш в мен, не знам, но знам, че те обичам и въпреки всичко,
от това не ме е срам.
Не знам, защо ме измъчваш така, но знам, че съм в главата ти дори сега,
в мислите ти, така както тя не успя, но не се гордея с това,
защото нашата любов е просто една фантазия, носеща разочарование.
© Безименна Всички права запазени