22 июл. 2008 г., 11:16

Така реших

936 0 3




ТАКА РЕШИХ

 

 

Като птици напролет

търсим ний обич.

Tърсим малко гнездо

и забравяме себе си.

Ний не сме остарели.

Чувствата - също.

Просто сме поумнели,

дирейки нещо...

 

*****

Така реших и нека тъй да бъде!

Да те очаквам.

Да ме ограбваш всеки път,

до мен докоснеш ли се.

 

Така реших. Да бъде!

Ще те очаквам.

Ще те дарявам всеки път,

до теб докосна ли се.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...