Така се стече...
Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни
и ваях глезени за да напълня къщите...
Приех, че ще умирам там,
където има други за прегръщане.
Приех живот между оградите
към които хората пътуват,
нарамили мечти и оправдания
за собственото си несъществуване.
А вие запомнете че отвъд,
подметките на всички колебания
все още ви очаквам ... Аз съм Път!
... с алергии към прах и обещания.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Драгиев Все права защищены
