Така се стече...
Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни
и ваях глезени за да напълня къщите...
Приех, че ще умирам там,
където има други за прегръщане.
Приех живот между оградите
към които хората пътуват,
нарамили мечти и оправдания
за собственото си несъществуване.
А вие запомнете че отвъд,
подметките на всички колебания
все още ви очаквам ... Аз съм Път!
... с алергии към прах и обещания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
