4 янв. 2025 г., 05:19

Така ще е

410 1 1




Повярвайте ми,
няма да се върна в очите ви
по-млад и по-красив.
Годините си -
мога да прегърна,
че още ме отмерват, че съм жив.

Стремглав съм -да,
за новости и всичко,
което динамично днес расте.
Не ми е забранено да обичам.
Започнах обичта си със сърце...

Но спомените в минало завръщат,
а там съм непонятен и за мен...
Едни мечти,
в реалност се превръщат,
ала денят е някак осланен...

Защото от мечтата до реалност,
пътеката е цялата в слана...
От думите ми лъха на баналност,
ала такъв е вече и света...

Ще бъда оня, който съм и толкоз.
От миналото всичко е мираж.
Поставите ли ме за миг на показ,
то вярвайте и знайте - ще съм ваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Сланата, от която бабите ни толкова се тревожеха, че ще унищожи последните хризантеми в градинката, преди есента да си отиде окончателно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...