4.01.2025 г., 5:19

Така ще е

405 1 1




Повярвайте ми,
няма да се върна в очите ви
по-млад и по-красив.
Годините си -
мога да прегърна,
че още ме отмерват, че съм жив.

Стремглав съм -да,
за новости и всичко,
което динамично днес расте.
Не ми е забранено да обичам.
Започнах обичта си със сърце...

Но спомените в минало завръщат,
а там съм непонятен и за мен...
Едни мечти,
в реалност се превръщат,
ала денят е някак осланен...

Защото от мечтата до реалност,
пътеката е цялата в слана...
От думите ми лъха на баналност,
ала такъв е вече и света...

Ще бъда оня, който съм и толкоз.
От миналото всичко е мираж.
Поставите ли ме за миг на показ,
то вярвайте и знайте - ще съм ваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Сланата, от която бабите ни толкова се тревожеха, че ще унищожи последните хризантеми в градинката, преди есента да си отиде окончателно!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...