Jan 4, 2025, 5:19 AM

Така ще е

  Poetry
404 1 1




Повярвайте ми,
няма да се върна в очите ви
по-млад и по-красив.
Годините си -
мога да прегърна,
че още ме отмерват, че съм жив.

Стремглав съм -да,
за новости и всичко,
което динамично днес расте.
Не ми е забранено да обичам.
Започнах обичта си със сърце...

Но спомените в минало завръщат,
а там съм непонятен и за мен...
Едни мечти,
в реалност се превръщат,
ала денят е някак осланен...

Защото от мечтата до реалност,
пътеката е цялата в слана...
От думите ми лъха на баналност,
ала такъв е вече и света...

Ще бъда оня, който съм и толкоз.
От миналото всичко е мираж.
Поставите ли ме за миг на показ,
то вярвайте и знайте - ще съм ваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Сланата, от която бабите ни толкова се тревожеха, че ще унищожи последните хризантеми в градинката, преди есента да си отиде окончателно!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...