Така си тръгна
Така си тръгна като сняг през май,
стопил се във ръцете на децата,
като раздаден коледен кравай,
като на есен – закъсняло ято.
Така си тръгна – като летен ден,
препуснал друго утро да догони,
поредната си нощ оставил в плен
да го сънува, докато се помни,
да го преглъща - нищо, че горчи,
да го разпалва - нищо, че е клада,
до безразсъдност да го измълчи
по-неуместна от снежинка в Ада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
