Така я помня

10 дек. 2013 г., 22:15

Поэзия » Другая

576 0 1

Седеше всяка вечер до прозореца

и разговаряше с луната,

единствената ù приятелка -

самотница,

изгубила на лодката веслата.

Изваждаше кутията с писмата

и пак ги препрочиташе

и сякаш боса по тревата

със ветровете тичаше.

Не чакаше да звънне телефонът,

но скришом го поглеждаше,

кой знае - някъде в сърцето ù

потрепваше надеждата.

В очите ù изплакани отдавна

надничаше тъгата

и в спомени за отлетяло щастие

посрещаше зората.

Така я помня -

тиха и печална...