Така я помня

10.12.2013 г., 22:15 ч.

Поезия » Друга

573 0 1

Седеше всяка вечер до прозореца

и разговаряше с луната,

единствената ù приятелка -

самотница,

изгубила на лодката веслата.

Изваждаше кутията с писмата

и пак ги препрочиташе

и сякаш боса по тревата

със ветровете тичаше.

Не чакаше да звънне телефонът,

но скришом го поглеждаше,

кой знае - някъде в сърцето ù

потрепваше надеждата.

В очите ù изплакани отдавна

надничаше тъгата

и в спомени за отлетяло щастие

посрещаше зората.

Така я помня -

тиха и печална...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kushel (Куш)

2013-12-17T19:30:08+02:00

Защо ли тъгата винаги е повече от радостта, може би защото тъгата е индивидуална а радостта е споделена.