Не мога и не искам да съм друга...
Такава ме обичай днес и утре!
Не ме притискай, може до полуда
пряма да съм, даже и по-дръзка.
Не знам защо така ти е удобно,
душата ми със пръст да дирижираш.
Но няма да се чувствам по-виновно,
че Волна съм – от дума не разбираш.
Сърцето ми не е на птица клетка,
в която същността ми да заключиш.
Дори ранимо То да ти изглежда...
Повярвай ми – войната ще изгубиш!
Не се опитвай волята ми нежна
с хомота твой да обуздаеш...
Докато има мъничка надежда,
Свободна ще съм, туй добре да знаеш!
© Камелия Все права защищены