Не мога и не искам да съм друга...

Такава ме обичай днес и утре!

Не ме притискай, може до полуда

пряма да съм, даже и по-дръзка.

Не знам защо така ти е удобно,

душата ми със пръст да дирижираш.

Но няма да се чувствам по-виновно,

че Волна съм – от дума не разбираш.

Сърцето ми не е на птица клетка,

в която същността ми да заключиш.

Дори ранимо То да ти изглежда...

Повярвай ми – войната ще изгубиш!

Не се опитвай волята ми нежна

с хомота твой да обуздаеш...

Докато има мъничка надежда,

Свободна ще съм, туй добре да знаеш!