Такава съм
Такава съм
Каквото имах да го казвам -
в очите право - не умеех
да го увъртам или даже
да го смекча и овладея.
Такава бях - като стихия -
решавах и го правех в миг.
Съдба ли беше, орисия,
урок ли някакъв велик?
С годините натрупах опит,
езика си прехапвах често,
преглъщах вътрешния подтик -
не беше никак, никак лесно.
Защо се борих с този огън?
Надявах се да победя
природата си, но едва ли...
Не е ли глупаво това?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
