Такава съм
Каквото имах да го казвам -
в очите право - не умеех
да го увъртам или даже
да го смекча и овладея.
Такава бях - като стихия -
решавах и го правех в миг.
Съдба ли беше, орисия,
урок ли някакъв велик?
С годините натрупах опит,
езика си прехапвах често,
преглъщах вътрешния подтик -
не беше никак, никак лесно.
Защо се борих с този огън?
Надявах се да победя
природата си, но едва ли...
Не е ли глупаво това?!
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
