Такава съм
Каквото имах да го казвам -
в очите право - не умеех
да го увъртам или даже
да го смекча и овладея.
Такава бях - като стихия -
решавах и го правех в миг.
Съдба ли беше, орисия,
урок ли някакъв велик?
С годините натрупах опит,
езика си прехапвах често,
преглъщах вътрешния подтик -
не беше никак, никак лесно.
Защо се борих с този огън?
Надявах се да победя
природата си, но едва ли...
Не е ли глупаво това?!
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
