29.11.2013 г., 22:00 ч.

Такава съм 

  Поезия » Друга
650 0 1

Такава съм

 

Каквото имах да го казвам -

в очите право - не умеех

да го увъртам или даже

да го смекча и овладея.

Такава бях - като стихия -

решавах и го правех в миг.

Съдба ли беше, орисия,

урок ли някакъв велик?

С годините натрупах опит,

езика си прехапвах често,

преглъщах вътрешния подтик -

не беше никак, никак лесно.

Защо се борих с този огън?

Надявах се да победя

природата си, но едва ли...

Не е ли глупаво това?!

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От зъбене учтиво - лицето ми се схвана.
    Предъвканите думи изпилиха всички нерви...

    Споделям и те поздравявам, хареса ми!
Предложения
: ??:??