21 сент. 2006 г., 01:27

ТАКАВА СЪМ... ПОТЪРСИ МЕ...

4.9K 0 44
               
                Такава съм...

 

 

Очите ми бадемови са тъмни бездни,

в които факлите на искреност горят,

пред тях се ширват хоризонти неизвестни

и те усмихнато ги следват, понякога сълзят...

 

Косите ми са полъха на нощен вятър див,

откраднали са късче злато от луната,

смехът ми е омайващо звънлив,

отекващ като песен за любов сред тишината...

 

Такава съм! Душата ми оплита в мрежа от невинност,

плетат я сръчно белоснежните ръце

и възлите – целувки с вкус на медовина,

пристягат в плен туптящото за мен сърце...

 

            

 

 

 

 

                    Потърси ме...

 

 

Не ме търси сред хорски глъч и суета,

стаена в някой ъгъл ти ще ме намериш

как тихо пиша стихове за любовта,

търси ме там, в поезията ми ще ме намериш.

 

Не ме търси ти в аромата на някой скъп парфюм,

уханието мое е невинност, чистота,

търси ме със сърцето си, а не със хладен ум

и разгадавай оставената ти от мен следа...

 

Не бягам аз, но ти не ме догонваш

и търсиш ме, а все не ме намираш,

отчаяна въздишка пак проронваш,

ти гледаш ме, но пак не ме съзираш.

 

Навярно някога ще ме откриеш,

пребродил, прекосил отвъд земята

и жаден поглед в мен ще впиеш,

ще видиш в мен жената...

 

02.02.2005г.

 
/първото ми публикувано стихотворение в "Откровения" на 08.02.2006г.; изтрито... по погрешка/   :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...