Такава съм...
Очите ми бадемови са тъмни бездни, в които факлите на искреност горят, пред тях се ширват хоризонти неизвестни и те усмихнато ги следват, понякога сълзят...
Косите ми са полъха на нощен вятър див, откраднали са късче злато от луната, смехът ми е омайващо звънлив, отекващ като песен за любов сред тишината...
Такава съм! Душата ми оплита в мрежа от невинност, плетат я сръчно белоснежните ръце и възлите – целувки с вкус на медовина, пристягат в плен туптящото за мен сърце...
| Потърси ме...
Не ме търси сред хорски глъч и суета, стаена в някой ъгъл ти ще ме намериш как тихо пиша стихове за любовта, търси ме там, в поезията ми ще ме намериш.
Не ме търси ти в аромата на някой скъп парфюм, уханието мое е невинност, чистота, търси ме със сърцето си, а не със хладен ум и разгадавай оставената ти от мен следа...
Не бягам аз, но ти не ме догонваш и търсиш ме, а все не ме намираш, отчаяна въздишка пак проронваш, ти гледаш ме, но пак не ме съзираш.
Навярно някога ще ме откриеш, пребродил, прекосил отвъд земята и жаден поглед в мен ще впиеш, ще видиш в мен жената...
02.02.2005г. |
© Гергана Шутева Все права защищены