21.09.2006 г., 1:27

ТАКАВА СЪМ... ПОТЪРСИ МЕ...

4.9K 0 44
               
                Такава съм...

 

 

Очите ми бадемови са тъмни бездни,

в които факлите на искреност горят,

пред тях се ширват хоризонти неизвестни

и те усмихнато ги следват, понякога сълзят...

 

Косите ми са полъха на нощен вятър див,

откраднали са късче злато от луната,

смехът ми е омайващо звънлив,

отекващ като песен за любов сред тишината...

 

Такава съм! Душата ми оплита в мрежа от невинност,

плетат я сръчно белоснежните ръце

и възлите – целувки с вкус на медовина,

пристягат в плен туптящото за мен сърце...

 

            

 

 

 

 

                    Потърси ме...

 

 

Не ме търси сред хорски глъч и суета,

стаена в някой ъгъл ти ще ме намериш

как тихо пиша стихове за любовта,

търси ме там, в поезията ми ще ме намериш.

 

Не ме търси ти в аромата на някой скъп парфюм,

уханието мое е невинност, чистота,

търси ме със сърцето си, а не със хладен ум

и разгадавай оставената ти от мен следа...

 

Не бягам аз, но ти не ме догонваш

и търсиш ме, а все не ме намираш,

отчаяна въздишка пак проронваш,

ти гледаш ме, но пак не ме съзираш.

 

Навярно някога ще ме откриеш,

пребродил, прекосил отвъд земята

и жаден поглед в мен ще впиеш,

ще видиш в мен жената...

 

02.02.2005г.

 
/първото ми публикувано стихотворение в "Откровения" на 08.02.2006г.; изтрито... по погрешка/   :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...