6 янв. 2013 г., 19:25

Такъв е днес светът 

  Поэзия
369 0 7

На кладенци очите ми са вече

и пълни са с неплакани сълзи.

На път душата тръгва надалече...

Сърцето пък... след нея то кърви.

 

Че днеска няма място на земята

за нежност и за мекото сърце.

Че всеки, както иска, ги подмята

и никой не ги носи на ръце.

 

Светът дебело вече загрубява

и няма място, Боже, за любов.

В стремежа за богатства полудява

и става зъл, перверзен и суров.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??