На кладенци очите ми са вече
и пълни са с неплакани сълзи.
На път душата тръгва надалече...
Сърцето пък... след нея то кърви.
Че днеска няма място на земята
за нежност и за мекото сърце.
Че всеки, както иска, ги подмята
и никой не ги носи на ръце.
Светът дебело вече загрубява
и няма място, Боже, за любов.
В стремежа за богатства полудява
и става зъл, перверзен и суров.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
