На кладенци очите ми са вече
и пълни са с неплакани сълзи.
На път душата тръгва надалече...
Сърцето пък... след нея то кърви.
Че днеска няма място на земята
за нежност и за мекото сърце.
Че всеки, както иска, ги подмята
и никой не ги носи на ръце.
Светът дебело вече загрубява
и няма място, Боже, за любов.
В стремежа за богатства полудява
и става зъл, перверзен и суров.