14 сент. 2010 г., 20:54

Такъв го обичам 

  Поэзия
889 0 4

Той е такъв, такъв го обичам -

не казва понякога истински "мила".

Когато го хвана, наивно отрича,

когато се скараме, уж си отива.

Понякога хвърля обувките вкъщи,

понякога спорим за изхода в мача...

Когато го дразня, наивно се мръщи,

но сяда до мене, когато заплача.

Понякога вижда петна по килима,

а после намира във мене вината.

Спречква се с някой или се напива,

но после грижовно прегръща децата.

Не смее да каже (страхливец е, верно),

че аз съм жената, дето го дразни,

тази, която, когато е нервна,

клечката бързо върху му ще драсне.

Какво да го правя? Такъв е, човечец!

И спадове има, и свои възходи.

А друг да обичам късно е вече -

и рай да ми дават, без него не ходя!

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??