Такъв го обичам
Той е такъв, такъв го обичам -
не казва понякога истински "мила".
Когато го хвана, наивно отрича,
когато се скараме, уж си отива.
Понякога хвърля обувките вкъщи,
понякога спорим за изхода в мача...
Когато го дразня, наивно се мръщи,
но сяда до мене, когато заплача.
Понякога вижда петна по килима,
а после намира във мене вината.
Спречква се с някой или се напива,
но после грижовно прегръща децата.
Не смее да каже (страхливец е, верно),
че аз съм жената, дето го дразни,
тази, която, когато е нервна,
клечката бързо върху му ще драсне.
Какво да го правя? Такъв е, човечец!
И спадове има, и свои възходи.
А друг да обичам късно е вече -
и рай да ми дават, без него не ходя!
© Деница Красимирова All rights reserved.
