29 авг. 2018 г., 14:34

Талант в ноти

1.1K 1 0

1.Забравил колоните да включа,

наслаждавам се на таланта ти изящен.

С нежност пръстите ти се разхождат,

на длани върху органа подпрени,

по клавишите потъват.

 

2. Тоновете в тишина се чуват,

шепот в съзнанието дълбоко.

Нотите пред очите плуват,

Бах редят ръце нежни,

красота не сал външна се показва,

иде в яснота от отвътре.

 

3. Талантът изображение поражда,

красотата виждам в миг кратък,

дълъг е сякаш вечност цяла.

Няма нужда колоните да пускам,

забравил за звук в музиката твоя,

по културата на изображенията облян.

 

4.Върху трите реда на органа църковен,

творението за пореден път без звук реди се.

Споменът за този миг ще е вековен,

в храм без звук как вярата ехтеше,

как душата ти твори,

Как духът във Вярата стоеше.

 

5.Сетне сещам се, че звукът отсъства,

Пусна ме магията, Дето хванала ме беше.

Пуснах колоните на изпълнени велико,

не сал го вече чух,

сърцето ми със теб във храма беше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Един клип ме вдъхнови. Талант без граница, достоен да породи вдъхновение.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...